670301 (Павлина Гатева)
1387 361
15.07.2011 г., 11:47 ч.

Рецитал 

  Поезия » Друга
527 0 6

Напоследък в очите ù

се е свила тъга и умора.

Раздразнение, като сянка,

пробягва над горната устна.

Остро стрелкат веждите ù

и, отпуснали ъгълчета надолу,

се разтичат в усмивката

по брадата и хлътват във блузата ù.

 

Напоследък... А беше

пълна с вяра и толкова устремна!

И очите блестяха, от бъдното взели с надежда

цветовете, с които танцуваше своите блусове,

озарена от пламнали стихове,

във средата на сцената.

 

И какво се бе случило?

Аз не питам. Едва ли ще каже

кой със острата ножица сряза

душата ù пламенна.

Пак танцува на сцената.

И оркестърът свири адажио.

Тя танцува, а никой не вижда,

че стъпва във своите пламъци.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??