18 окт. 2012 г., 10:53

Рехава есен

1.2K 0 11

 

Шарено, глухо, бúстро.

Няма го още дъжда.

Тайно ле, октомврийска,

усмивка – преди беда.

 

Първите тръпки хладно.

Първа мъглица падна.

Сгушени птици – значи,

първите знаци,

байно.

 

Бялата иде, иде.

Викат ú зима.

 

Има ли живо вино?

Кръвта да направи вятър,

през времето да ме премята?

 

Чак догодина – лято.

Жив да съм – да го видя.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райчо Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво...и различно!До лятото!
  • " Чак догодина- лята " Така е Райчо.Сега да залягаме на винцето.Хареса ми !
  • Е,време му е на лятото да си почине от нас,колкото и да не ни се иска, пък ние ще се топлим с винце и щего чакаме да се върне!
  • Разбира се, приятелю,жив ще си още много много лета,пролети,зими и есени.
  • Жив да си, Райсън!!!
    Честит празник!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...