2 сент. 2009 г., 13:16
на Дидо
Е, капитане, рейсът ти свърши.
От мъката пият жадни звезди.
Всички са тихи. Очите си бършеш.
Луната ти свети и остро мълчи.
Дъските проскърцват от бавните стъпки.
Вятърът съска подобно стар смок.
Пролазват по тялото споменни тръпки.
Бучи самота като крясък от рог.
Моряците вече разказват легенди.
Украси донаждат за порция смях.
Така си е редно. Ти тръгваш последен, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация