Дора (Дорика Цачева)
91 1025
1 авг. 2009 г., 19:05

Река 

  Поэзия » Философская
1418 0 10

Тече реката, бърза към морето,

по своя път съдбите ни влече,

във нея отразява се небето

и милват я тревисти брегове.

Със нея мойта младост си отива,

към вечността поела своя път

и няма да съм все така красива,

и няма да е влюбен в мен светът.

Тече реката, време не остана

съдбата си да променя завчас,

животът ми нанесе много рани

и много рани му нанесох аз.

Сурови вихри вяха ме насреща

и дъждове засипваха с порой,

пустинно слънце пареше горещо,

но ставах, тръгвах, нямах миг покой.

Тече реката, време не остана,

а имам още много аз да дам -

сънят недосънуван ще остане,

денят е още миг неизживян.

Ще нарисувам своята картина,

най-хубавия стих ще сътворя,

с другари ще изпия чаша вино,

дори на враговете ще простя.

Тече реката, никъде не спира

и всеки миг морето ще целуне,

със нея мойта младост си отива

и маха ми от пясъчните дюни.

© Дорика Цачева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздравления! Прекрасно казано, всичко излиза от сърцето и душата и въпреки, че е малко тъжно, това е истината за живота. И въпреки всичко трябва да продължим напред. Още веднъж поздравления и бъди силна и върви по течението на реката а не срещу него.
  • Прекрасен стих!
    Поздрави, Доре!
  • Благодаря ви за добрите думи!
  • Такива стихове ме карат да се замислям! Прекрасно! Благодаря за удоволствието!
  • Чудесно е!

  • Поздрав!
  • Тъжно, но вярно. И смислено. Поздрави.
  • Твоето стихотворение ме силно впечатли!Не го казвам заради хубавият ти
    коментар.Много е хубаво! Благодаря!
  • Да, тече реката, но по пътя й от нея пият безброй човешки същества, утолява премного пресъхнали сърца, мие търсещи очи... и накрая, вливайки се в морето, реката живее на хиляди други места чрез капките вода, които е дала и така тя никога няма край!
    Много хубави стихове!
  • "Тече реката, време не остана

    съдбата си да променя тоз час "

    Ако искаш можеш да промениш съдбата и за миг. Стихът е прекрасен , но тъжен...А колко време ни остава не знае никой ,но понякога ние сме тези , на които е дадена свободната воля и силата да го удължим...

    Поздравления!!!
Предложения
: ??:??