Река
Тече реката, бърза към морето,
по своя път съдбите ни влече,
във нея отразява се небето
и милват я тревисти брегове.
Със нея мойта младост си отива,
към вечността поела своя път
и няма да съм все така красива,
и няма да е влюбен в мен светът.
Тече реката, време не остана
съдбата си да променя завчас,
животът ми нанесе много рани
и много рани му нанесох аз.
Сурови вихри вяха ме насреща
и дъждове засипваха с порой,
пустинно слънце пареше горещо,
но ставах, тръгвах, нямах миг покой.
Тече реката, време не остана,
а имам още много аз да дам -
сънят недосънуван ще остане,
денят е още миг неизживян.
Ще нарисувам своята картина,
най-хубавия стих ще сътворя,
с другари ще изпия чаша вино,
дори на враговете ще простя.
Тече реката, никъде не спира
и всеки миг морето ще целуне,
със нея мойта младост си отива
и маха ми от пясъчните дюни.
© Дорика Цачева All rights reserved.
