Aug 1, 2009, 7:05 PM

Река 

  Poetry » Phylosophy
1636 0 10
Тече реката, бърза към морето,
по своя път съдбите ни влече,
във нея отразява се небето
и милват я тревисти брегове.
Със нея мойта младост си отива,
към вечността поела своя път
и няма да съм все така красива,
и няма да е влюбен в мен светът.
Тече реката, време не остана
съдбата си да променя завчас,
животът ми нанесе много рани
и много рани му нанесох аз. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дорика Цачева All rights reserved.

Random works
: ??:??