РЕКАТА
Реката отдавна ме чака, тръпнеща лудо -
навън да изтича от старото, тясно корито.
В искрящата хлад се оглеждат и мудно
отмятат виснали клони върбите.
Нагазил в дълбокото, мостът замислено крачи -
към тишината отсреща,чужд за пира на гъските:
в доволство и днес забравили всичко до здрача,
когато в строй ще си тръгнат сити и лъскави.
Пролетта е минала скоро с леките стъпки
на девойка обичана. И само дъхът й
напомня за нещо. И странните тръпки, ...