Реката ми - живот, ме влачи
към ненаситното море.
И ако тя не се затлачи,
снагата ми в него ще ми спре.
Ще ме посрещнат и вълните
с намокрените си ръце.
Ще изброят дори и дните,
и бръчките ми по лице.
Ще ме погълне то - морето,
във свойта посиняла паст.
Ще ме изхвърли там, където
за мене е запазен храст.
И на брега ще издига
достатъчен за мене кръст.
Кога вълнàта се надига,
да достига моят ръст.
© Никола Апостолов Все права защищены