22 окт. 2014 г., 13:28

Реката ми - живот

463 0 0

Реката ми - живот, ме влачи

към ненаситното море.

И ако тя не се затлачи,

снагата ми в него ще ми спре.

 

Ще ме посрещнат и вълните

с намокрените си ръце.

Ще изброят дори и дните,

и бръчките ми по лице.

 

Ще ме погълне то - морето,

във свойта посиняла паст.

Ще ме изхвърли там, където

за мене е запазен храст.

 

И на брега ще издига

достатъчен за мене кръст.

Кога вълнàта се надига,

да достига моят ръст.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...