Oct 22, 2014, 1:28 PM

Реката ми - живот

460 0 0

Реката ми - живот, ме влачи

към ненаситното море.

И ако тя не се затлачи,

снагата ми в него ще ми спре.

 

Ще ме посрещнат и вълните

с намокрените си ръце.

Ще изброят дори и дните,

и бръчките ми по лице.

 

Ще ме погълне то - морето,

във свойта посиняла паст.

Ще ме изхвърли там, където

за мене е запазен храст.

 

И на брега ще издига

достатъчен за мене кръст.

Кога вълнàта се надига,

да достига моят ръст.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...