22.10.2014 г., 13:28

Реката ми - живот

461 0 0

Реката ми - живот, ме влачи

към ненаситното море.

И ако тя не се затлачи,

снагата ми в него ще ми спре.

 

Ще ме посрещнат и вълните

с намокрените си ръце.

Ще изброят дори и дните,

и бръчките ми по лице.

 

Ще ме погълне то - морето,

във свойта посиняла паст.

Ще ме изхвърли там, където

за мене е запазен храст.

 

И на брега ще издига

достатъчен за мене кръст.

Кога вълнàта се надига,

да достига моят ръст.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...