Реката ми - живот
Реката ми - живот, ме влачи
към ненаситното море.
И ако тя не се затлачи,
снагата ми в него ще ми спре.
Ще ме посрещнат и вълните
с намокрените си ръце.
Ще изброят дори и дните,
и бръчките ми по лице.
Ще ме погълне то - морето,
във свойта посиняла паст.
Ще ме изхвърли там, където
за мене е запазен храст.
И на брега ще издига
достатъчен за мене кръст.
Кога вълнàта се надига,
да достига моят ръст.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени