Реката ми - живот - стих: Философска от koli4a (Никола Апостолов)

22.10.2014 г., 13:28 ч.

Поезия » Философска

306 0 0

Реката ми - живот, ме влачи

към ненаситното море.

И ако тя не се затлачи,

снагата ми в него ще ми спре.

Ще ме посрещнат и вълните

с намокрените си ръце.

Ще изброят дори и дните,

и бръчките ми по лице.

Ще ме погълне то - морето,

във свойта посиняла паст.

Ще ме изхвърли там, където

за мене е запазен храст.

И на брега ще издига

достатъчен за мене кръст.

Кога вълнàта се надига,

да достига моят ръст.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.