geni24 (Евгения Георгиева)
202 615
31 мая 2016 г., 20:52

Реката на живота 

  Поэзия » Любовная
388 1 4


Дива и непокорна, брегове разделя,
мята се немирна в своята постеля.
Тясна е, не стига и стяга и снагата,
а пък и се иска да стигне небесата!

 

В дълбините влачи радост и неволи,
слава и падение, истини все голи,
сълзите проляни, думи неизказани,
чувства полумъртви на сърца наказани.

 

Но когато нощем утихне в тъмнината
а звездите слязат тихо във водата,
спомени надигат пак камъните речни
и разказват дълго за времена далечни.

 

А реката бавно в морето се излива,
то я пие жадно, тъй дълго я изпива,
любовта им вечна, сладка и солена,
е сълза от обич в сърцата ни родена!

© Евгения Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • С Мисана - пишеш красиво, Жени!
  • Харесва ми ефирността в редовете ти
  • Благодаря Мисана!
  • Чудесно и пълнокръвно стихотворение. След "Сидхарта", на Херман Хесе, усетих, че съм донякъде подготвен за символиката му. Поздравление, Евгения! Много хубаво пишеш.
Предложения
: ??:??