Реката на живота
Дива и непокорна, брегове разделя,
мята се немирна в своята постеля.
Тясна е, не стига и стяга и снагата,
а пък и се иска да стигне небесата!
В дълбините влачи радост и неволи,
слава и падение, истини все голи,
сълзите проляни, думи неизказани,
чувства полумъртви на сърца наказани.
Но когато нощем утихне в тъмнината
а звездите слязат тихо във водата,
спомени надигат пак камъните речни
и разказват дълго за времена далечни.
А реката бавно в морето се излива,
то я пие жадно, тъй дълго я изпива,
любовта им вечна, сладка и солена,
е сълза от обич в сърцата ни родена!
© Евгения Георгиева All rights reserved.
