Реката на живота

31 may 2016, 20:52

Poesía » De amor

450 1 4

Дива и непокорна, брегове разделя,
мята се немирна в своята постеля.
Тясна е, не стига и стяга и снагата,
а пък и се иска да стигне небесата!

В дълбините влачи радост и неволи,
слава и падение, истини все голи,
сълзите проляни, думи неизказани,
чувства полумъртви на сърца наказани.

Но когато нощем утихне в тъмнината
а звездите слязат тихо във водата,
спомени надигат пак камъните речни
и разказват дълго за времена далечни.

А реката бавно в морето се излива,
то я пие жадно, тъй дълго я изпива,
любовта им вечна, сладка и солена,
е сълза от обич в сърцата ни родена!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ParvaNova (Ренета Първанова)

2016-06-01T09:36:38+03:00

С Мисана - пишеш красиво, Жени!
Burns

2016-06-01T08:49:50+03:00

Харесва ми ефирността в редовете ти
geni24 (Евгения Георгиева)

2016-06-01T08:09:50+03:00

Благодаря Мисана!
vega666 (Младен Мисана)

2016-06-01T00:11:39+03:00

Чудесно и пълнокръвно стихотворение. След "Сидхарта", на Херман Хесе, усетих, че съм донякъде подготвен за символиката му. Поздравление, Евгения! Много хубаво пишеш.