РЕКАТА НА ЗАБРАВАТА
По-тиха и от майчина коластра,
по-призивна от бебешко гласче,
безкрайна, всеотдайна и прекрасна! –
реката на забравата тече,
през бездни, през завои и проломи
реката на забравата лети! –
и аз – побратим с приказните гноми,
събирам кротко в лодката пети,
за нея аз съм просто смешен чичко,
на стих оставил светлата си вест,
какво тук значи някаква си личност? – ...