Реката на забравата
РЕКАТА НА ЗАБРАВАТА
По-тиха и от майчина коластра,
по-призивна от бебешко гласче,
безкрайна, всеотдайна и прекрасна! –
реката на забравата тече,
през бездни, през завои и проломи
реката на забравата лети! –
и аз – побратим с приказните гноми,
събирам кротко в лодката пети,
за нея аз съм просто смешен чичко,
на стих оставил светлата си вест,
какво тук значи някаква си личност? –
тя не пропусна никого до днес,
най-светлата река! – река без тиня,
неумолимо тя към мен тече,
Бог всеки ден ми праща милостиня! –
и всеки ден ми плаща на парче,
реката на забравата помнете! –
не е натръшкал никой в нея брод.
Пуснете по водите китка цвете
и ще ви чакам – в другия живот!
© Валери Станков All rights reserved.
