23 авг. 2007 г., 16:18

Рекламен пъзел

1.2K 0 6

Като билборд на оживено кръстовище

ме подминават стотици очи

и мрачният поглед на адско чудовище

в стъклените им зеници личи.

 

Прозрачен съм. И като на ролка

по билборда се сменят усмивки, тъга,

тръпчиво чувство на яростна болка,

но всичко изчезва, щом махна с ръка.

 

Животът е платил рекламата -

аз съм неговото подвижно пано.

Всичко е игра – от онази, голямата,

в която се киприм – петно до петно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасна образност!
    Истински и много хубав стих!
    Поздрав и прегръдка!
  • интересен поглед към нещата- продължавай да търсиш
  • И мен усмихна, макар да зная, че е истина!
    Поздрави!
  • Петно до петно, ама се киприм! Много ми хареса стихът ти , Георги.
  • Понякога и аз приемам някои неща с усмивка. Някои от онези, които повечето хора възприемат като ужасни, потресаващи и т.н.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...