23 ago 2007, 16:18

Рекламен пъзел

  Poesía
1.2K 0 6

Като билборд на оживено кръстовище

ме подминават стотици очи

и мрачният поглед на адско чудовище

в стъклените им зеници личи.

 

Прозрачен съм. И като на ролка

по билборда се сменят усмивки, тъга,

тръпчиво чувство на яростна болка,

но всичко изчезва, щом махна с ръка.

 

Животът е платил рекламата -

аз съм неговото подвижно пано.

Всичко е игра – от онази, голямата,

в която се киприм – петно до петно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасна образност!
    Истински и много хубав стих!
    Поздрав и прегръдка!
  • интересен поглед към нещата- продължавай да търсиш
  • И мен усмихна, макар да зная, че е истина!
    Поздрави!
  • Петно до петно, ама се киприм! Много ми хареса стихът ти , Георги.
  • Понякога и аз приемам някои неща с усмивка. Някои от онези, които повечето хора възприемат като ужасни, потресаващи и т.н.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...