23 ago 2007, 16:18

Рекламен пъзел

  Poesía
1.2K 0 6

Като билборд на оживено кръстовище

ме подминават стотици очи

и мрачният поглед на адско чудовище

в стъклените им зеници личи.

 

Прозрачен съм. И като на ролка

по билборда се сменят усмивки, тъга,

тръпчиво чувство на яростна болка,

но всичко изчезва, щом махна с ръка.

 

Животът е платил рекламата -

аз съм неговото подвижно пано.

Всичко е игра – от онази, голямата,

в която се киприм – петно до петно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасна образност!
    Истински и много хубав стих!
    Поздрав и прегръдка!
  • интересен поглед към нещата- продължавай да търсиш
  • И мен усмихна, макар да зная, че е истина!
    Поздрави!
  • Петно до петно, ама се киприм! Много ми хареса стихът ти , Георги.
  • Понякога и аз приемам някои неща с усмивка. Някои от онези, които повечето хора възприемат като ужасни, потресаващи и т.н.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...