Като билборд на оживено кръстовище
ме подминават стотици очи
и мрачният поглед на адско чудовище
в стъклените им зеници личи.
Прозрачен съм. И като на ролка
по билборда се сменят усмивки, тъга,
тръпчиво чувство на яростна болка,
но всичко изчезва, щом махна с ръка.
Животът е платил рекламата -
аз съм неговото подвижно пано.
Всичко е игра – от онази, голямата,
в която се киприм – петно до петно.
© Георги All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
