17 дек. 2014 г., 23:26

Реквием

536 0 1

Настъпи време за култура,

времето на Боко, на Вежди

и Бинету,

културната глава е със фрактура,

джуджето-интелект е инвалид

със крив бастун.

 

Наоколо е пъстрота,

до кофите с боклук се извисява

чалга,

до пъстротата лее се калта,

танц на първеню в декора

на бедняшко салдо!

 

Биг-брадърът на лъскавия „хай”

парализира всеки кълн,

самонастанил се със претенциите

за „най”,

мори зародиша със наркотичен сън.

 

А мор настанал е навред,

парадът шества с животински рай,

парадът на културния клозет,

с нечистотии, фалш,

в силикона и в бельото на измисления рай!

 

гр. София, 01.12.2014 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...