Реквием

Когато се превърна в шепа пръст

след мене само спомен ще остане.

На гроба ми ще има дървен кръст,

а вятър тъжна песен ще подхване.

Ще се отрони някоя сълза

и речи ще кънтят във тишината.

Хленч в тълпата чува се едва

за легналия вече във земята.

Сред живите дали ще си и ти

или сърцето вече ме забрави?

Поне една свещичка запали

във теб искра от мене да остане!

Синът ми ще прегъне колене,

ще помълчи и тихо ще продума:

тате, там дано си ти добре!

Достоен син ще съм ти! Давам дума!

И старата любов ще бъде тук

събрала във очите си тъгата

и любовта не дадена на друг,

а пазене за онзи под земята!

Приятелите верни и добри

един след друг за „сбогом“ ще преминат.

Ще хвърлят пръст за „Бог да го прости“

и с бавни крачки после ще отминат.

Животът е човешката съдба,

понякога горчи като отрова!

Най-сладка е във него любовта!

И старата, и всяка друга нова!

05.02.2019 г.