Реквием за първата любов
РЕКВИЕМ ЗА ПЪРВАТА ЛЮБОВ
О, не плачи!
Тя няма да се върне!
Тя никога не ще се върне…
Ти чула ли си някой
от гроба да се върне,
та плачеш!
Не плачи!
На мене също ми тежи...
В душата ми е легнал
Черен облак!
И влагата му
през очите ми напира…
Но виждаш ли сълзи у мен?!
Не плача!
Не плачи и ти!
Тя бе искрица бледа, плаха...
Родена с аромата, с пролетта…
Тя цъфна заедно с цветята.
И заедно със слънцето ни сгря…
Израсна с нас!
Красива и голяма!
Но наивна като младостта...
Тя беше крехка, като цвете!
Но в бурите не издържа.
Преви я злобата сторъка!
Със пипалата си я задуши!
Тя молеше, безпомощна.
Пищеше!
Но ний стояхме настрана...
Престъпно горди...
Обидчиви!
Сега ти плачеш...
Аз тъжа!
А тя е мъртва!
Не плачи!
Все едно, тя няма да се върне!
Тя никога не ще се върне!
Ти чула ли си
мъртвите от гроба да се връщат?!
Та плачеш!
О, моля ти се,
не плачи!
© Христо Славов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
На всички благодаря,затова ,че са си направили труда да прочетат произвединието,и са казали хубави думи за него!
-
Първата любов-наивната, крехката, неповторимата и незабравимата...
"Имаше пролет-
млада, доверчива,
ухаеща на нежност
и мечти..."
Споменът за нея стопля дългите зимни вечери...
Да благодарим на Съдбата, че сме я имали!
Поздрави! -
Прекрасно е!
-
Хубав стих!Поздрав!
-
!!!
-
Аз съм чувал да се връщат от гроба, например в Галилея.
-
Страхотно! Това е един много различен стил... изпъква между всички
-
Много е хубаво! Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
