ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
859 4423
31 авг. 2010 г., 21:31

Реквием за старата котка 

  Поэзия » Другая
650 0 5

(по Уил Страйф)

 

Тя бе прекрасна стара котка.

Светът ú бе в една ръка

на мъж със патрава походка,

даряващ дом и топлина...

 

Не беше като всички котки

и там, зад тънкото перде,

редú в душата тънки нотки...

Той слушаше я как преде...

 

Стопанинът ú си замина.

Таз' вечер Господ го прибра.

Покашля малко до камината,

а после вовеки заспа...

 

Тя бе самотна стара котка

и търсеше си топлина...

Със зъби остри, с тънки нокти

раздираше със бяс Нощта...

 

Благодаря за провокацията на:

Враната, Мариники, Таня Мезева и Виконт.

И препоръката за тоналността от Канибал.

Ваш: Зем.

© Красимир Дяков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • всички котки търсят топлина, земляк....

    а някои-повече...!!!

    поздрави!!!
  • Разплака ме! Чувствам се точно, като тази котка, защото наскоро загубих едно прекрасно и обично създание като нея!Истина е, че любимото животно и човека, в крайна сметка се сливат в едно и изпитват една и съща болка при раздялата!
  • !!!
  • Хареса ми, макар че ме натъжи ......или може би точно заради това!
  • Аз знам ,че ти са поБеллели косите от мъдрости и че можеш сама да си отговориш, а ти знаеш, че с обич ти го казвам!
Предложения
: ??:??