12 авг. 2011 г., 11:51

Реликвено

896 1 5

Кой пише тез неписани закони

и кой предначертава всеки път?

Тоз, който гледа от икони

и за когото свещите горят???

Щом е добър, с какво ли аз заслужих

самотен да се скитам по света?

За него, вярно, служба не отслужих,

във църквата не сведох и глава.

Аз вярвам в себе си и във сърцето,

за мене то е Божият агнец.

То жертва се за мен и страда клето.

И тихо носи трънния венец.

И ако има шанса то да срещне

Любов, която да го излекува,

аз нека съм в очите ваши грешник,

но мойта вяра в него ще си струва.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартин Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...