12.08.2011 г., 11:51

Реликвено

892 1 5

Кой пише тез неписани закони

и кой предначертава всеки път?

Тоз, който гледа от икони

и за когото свещите горят???

Щом е добър, с какво ли аз заслужих

самотен да се скитам по света?

За него, вярно, служба не отслужих,

във църквата не сведох и глава.

Аз вярвам в себе си и във сърцето,

за мене то е Божият агнец.

То жертва се за мен и страда клето.

И тихо носи трънния венец.

И ако има шанса то да срещне

Любов, която да го излекува,

аз нека съм в очите ваши грешник,

но мойта вяра в него ще си струва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...