Репризно...
Когато празното
застила тишината
завила безостатъчно
пътеките назад
и тлее вятърът
пресипнал в залеза
избрулил до безумие
притискащия хлад…
навярно зимата
заглъхнала на прага
проправя стъпки
стихнали
в съня…
и есента е пленница
и тя е вятърна
заглъхнала
в сълзите
на нощта…
…
и гнилото
в кафяво ме обгръща
не е носталгия
а още ме боли
когато празното
застила тишината
когато пясъкът
в ръцете ми сълзи…
…
и винаги когато ме докосва
невидима незряла суета
изтеглила
залога ми
за връщане
по стъпките
на стихнала
тъга…
една носталгия прелива в утрото
и празното
застила
с тишина
завила
безостатъчно
пътеките…
(а толкова
отдавна
те зова…)
© Бехрин Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
С Дорето!
((( )))
ПП И музиката!!! -
ювелирница
-
Почувствах го - с това, което е дълбоко в ляво!
-
Дано чуе повика!Музиката е чудесна,само дето не разбирам текста...А стиха ти е чудесен.Поздрав!
-
Много добре пишеш! Комплименти.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
... а текстът е много тежък...