Репризно...
... al içine tekrar...
Когато празното
застила тишината
завила безостатъчно
пътеките назад
и тлее вятърът
пресипнал в залеза
избрулил до безумие
притискащия хлад…
навярно зимата
заглъхнала на прага
проправя стъпки
стихнали
в съня…
и есента е пленница
и тя е вятърна
заглъхнала
в сълзите
на нощта…
…
и гнилото
в кафяво ме обгръща
не е носталгия
а още ме боли
когато празното
застила тишината
когато пясъкът
в ръцете ми сълзи…
…
и винаги когато ме докосва
невидима незряла суета
изтеглила
залога ми
за връщане
по стъпките
на стихнала
тъга…
една носталгия прелива в утрото
и празното
застила
с тишина
завила
безостатъчно
пътеките…
(а толкова
отдавна
те зова…)
