Тръгваш сам в нощта,

без да се обръщаш.

Правиш се на леден принц,

мислиш, че не си личи

колко много искаш да си с мен?

Прибираш се, стоиш сам,

домът ти е така студен без мен.

Гледаш през прозореца,

викаш съня да дойде,

а той не идва,

затваряш си очите

и що да видиш -

аз стоя пред теб.

Вземаш телефона,

набираш моя номер,

само за да чуеш гласа ми...

Но докога, аз не мога вечно

да те чакам да решиш.

Затова казвай сега -

идваш с мен или оставаш,

оставаш сам в студената стая...

Решавай, няма да те чакам вечно...