20.12.2007 г., 12:01

Решавай

884 0 0

Тръгваш сам в нощта,

без да се обръщаш.

Правиш се на леден принц,

мислиш, че не си личи

колко много искаш да си с мен?

Прибираш се, стоиш сам,

домът ти е така студен без мен.

Гледаш през прозореца,

викаш съня да дойде,

а той не идва,

затваряш си очите

и що да видиш -

аз стоя пред теб.

Вземаш телефона,

набираш моя номер,

само за да чуеш гласа ми...

Но докога, аз не мога вечно

да те чакам да решиш.

Затова казвай сега -

идваш с мен или оставаш,

оставаш сам в студената стая...

Решавай, няма да те чакам вечно...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илияна Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...