Когато се смея и грея,сияя,
когато очите блестят и летя,
когато се радвам и силно мечтая,
няма скрито. А ти се съмняваш в това.
Когато притихна и нищо не казвам,
когато те гледам в очите и само мълча,
тогава трябва да те разяжда съмнение,
тогава се страхувай - горя.
Тогава е страшно,тогава пътувам,
отивам си от теб,отивам си
с обидите свикнах- така общуваме,
макар пред всички да мълча- прикривам се…
Нали това искаш,аз да съм,
нямаш смелост ти да си тръгнеш.
Грешницата пак аз да съм,
нямаш смелост дори да се обърнеш…
Сбогом! Търпях те достатъчно.
Сбогом! Не ме е страх вече.
Няма нищо в мен остатъчно
и нищо вече не ми пречи.
И ето ти едно "Благодаря!" за сбогом.
Свободен си! Бъди свободен!
Мислеше си,че без теб не мога.
Не мога ли!? Бъди щастлив! Ето ти момент удобен.
© Теодора Цонева Все права защищены