Реших
Реших
Реших, че няма повече да страдам,
защото ме захвърли непотребна...
Научих се да падам и да ставам,
да се надсмивам над съдбата си солена!
Реших, че няма смисъл да се крия!
От теб... или от себе си аз искам да избягам?
Дори сълзите от лицето да измия,
каква е ползата, щом още бягам!
Реших, че няма смисъл да опитвам
да спра да те обичам... да забравя...
Със спомените във ума да се сражавам
е все едно - от миналото си да се откажа!
Реших, че няма повече да се съпротивлявам,
защото Любовта е дар от Бога!
И най-добре на всички щедро да раздавам,
на теб, единствен, щом да я даря не мога...
Ще те запазя в мен – аз вече съм решила!
Така дълбоко вкоренен си ми в сърцето,
че ако изтръгна те от там със сила,
ще го разкъсам на безброй парчета... Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Мандаджиева Все права защищены
