14 апр. 2010 г., 22:31

Реших 

  Поэзия » Любовная
862 0 4
Реших
 
Реших, че няма повече да страдам,
защото ме захвърли непотребна...
Научих се да падам и да ставам,
да се надсмивам над съдбата си солена!
 
Реших, че няма смисъл да се крия!
От теб... или от себе си аз искам да избягам?
Дори сълзите от лицето да измия,
каква е ползата, щом още бягам!
 
Реших, че няма смисъл да опитвам
да спра да те обичам... да забравя...
Със спомените във ума да се сражавам
е все едно - от миналото си да се откажа! 
 
Реших, че няма повече да се съпротивлявам,
защото Любовта е дар от Бога!
И най-добре на всички щедро да раздавам,
на теб, единствен, щом да я даря не мога...
 
Ще те запазя в мен – аз вече съм решила!
Така дълбоко вкоренен си ми в сърцето,
че ако изтръгна те от там със сила,
ще го разкъсам на безброй парчета... 

© Христина Мандаджиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Има ли формула как да се преодолява мъката от раздялата????
    Аз май не се справям....Завъртях се в един омагьосан кръг - и няма измъкване!!!
  • Да, няма смисъл да се бяга, но трябва да се преодолява. Поздрав!
  • "Така дълбоко вкоренен си ми в сърцето,

    че ако изтръгна те от там със сила,

    ще го разкъсам на безброй парчета... "

    Това ми хареса най-много. Поздрав!
  • Поздрав, Хриси!
Предложения
: ??:??