Ретроспекция

12 янв. 2021 г., 01:04

Поэзия » Любовная, Философская

747 1 2

Още една врата се затръшна.

И след това...тишина...

Вървят си годините,а ти не си същата...

Излизаш от розовата долина.

А беше време,когато местата за влизане

за тебе нямаха даже врати

и срещаше изгреви,изпращаше залези,

без да усетиш дори.

Сега всеки изгрев е нова надежда

и чувстваш,че пак ще боли.

А залеза знаеш,че идва неканен

и искаш да бягяш обратно,нали?

Приспа пеперудите с последния левъл

на тази древна и трудна игра,

а сърцето се мята,сякаш изгубило

някаква дръзка и важна мечта.

Косите са сребърни,тялото тромаво,

душата тийнейжърска чувстваш в затвор.

Животът ти пълен е с брулени ябълки,

а змията вече е само декор.

Главата високо е,с поглед напред

и дори не изпитваш потребност

да имаш до себеси един слънчоглед,

който Слънцето в тебе да следва.

СилваМарцианска (Силва Михалева)

2021-01-12T11:17:16+02:00

Иринакис,За сега поне...от 3 дни де😉😂
Иринакис (Ирина Колева)

2021-01-12T08:17:58+02:00

Не е декор змията, недей така. Не се знае откъде ще изпълзи неочаквано