Още една врата се затръшна.
И след това...тишина...
Вървят си годините,а ти не си същата...
Излизаш от розовата долина.
А беше време,когато местата за влизане
за тебе нямаха даже врати
и срещаше изгреви,изпращаше залези,
без да усетиш дори.
Сега всеки изгрев е нова надежда
и чувстваш,че пак ще боли.
А залеза знаеш,че идва неканен
и искаш да бягяш обратно,нали? ...