Ретроспекция
Още една врата се затръшна.
И след това...тишина...
Вървят си годините,а ти не си същата...
Излизаш от розовата долина.
А беше време,когато местата за влизане
за тебе нямаха даже врати
и срещаше изгреви,изпращаше залези,
без да усетиш дори.
Сега всеки изгрев е нова надежда
и чувстваш,че пак ще боли.
А залеза знаеш,че идва неканен
и искаш да бягяш обратно,нали?
Приспа пеперудите с последния левъл
на тази древна и трудна игра,
а сърцето се мята,сякаш изгубило
някаква дръзка и важна мечта.
Косите са сребърни,тялото тромаво,
душата тийнейжърска чувстваш в затвор.
Животът ти пълен е с брулени ябълки,
а змията вече е само декор.
Главата високо е,с поглед напред
и дори не изпитваш потребност
да имаш до себеси един слънчоглед,
който Слънцето в тебе да следва.
© Силва Михалева All rights reserved.
