СилваМарцианска (Силва Михалева)
15 24
12.01.2021 г., 1:04 ч.

Ретроспекция 

  Поезия » Любовна, Философска
567 1 2

Още една врата се затръшна.

И след това...тишина...

Вървят си годините,а ти не си същата...

Излизаш от розовата долина.

 

А беше време,когато местата за влизане 

за тебе нямаха даже врати 

и срещаше изгреви,изпращаше залези,

без да усетиш дори.

 

Сега всеки изгрев е нова надежда 

и чувстваш,че пак ще боли.

А залеза знаеш,че идва неканен 

и искаш да бягяш обратно,нали?

 

Приспа пеперудите с последния левъл 

на тази древна и трудна игра,

а сърцето се мята,сякаш изгубило 

някаква дръзка и важна мечта.

 

Косите са сребърни,тялото тромаво,

душата тийнейжърска чувстваш в затвор.

Животът ти пълен е с брулени ябълки,

а змията вече е само декор.

 

Главата високо е,с поглед напред 

и дори не изпитваш потребност 

да имаш до себеси един слънчоглед,

който Слънцето в тебе да следва.

 

 

 

 

 

 

© Силва Михалева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??