29 окт. 2011 г., 12:29

Ретроспективно и проспективно

1.5K 1 5
Героите днешни, партийни другари
господа се наричат, а жалки са твари -
за облаги сволочи жадни - би казал Алеко,
но народът мизерства, а на тях им е леко.
Агенти - лекета, доносници мръсни
спотайват се още и ходят на пръсти,
зад гърба им доскоро на стената бе Ленин,
а днес закачили са Дякона Левски.
Захвърлиха бързо книжки партийни
и кланят се вече на парички хартийни,
даже опитаха по байганьовски Стара Европа
да лъжат и мамят, но тя се усети и хлопна
вратата на милионите евро. "Дотука -
тя рече - ха оправете се, инак достлука
няма да стане, ще стоите в туй блато...
и няма да видите нашето злато!"
И питам накрая какво ли ни чака -
кога ще проблесне светлината във мрака?!


                                  04.12.2008 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георгиос Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Гражданска позиция в унисон с времето.Споделям! Поздрав!
  • Благодаря за вниманието и отзива! Съгласен съм с твърдението!
  • Човекът си остава упорито постоянна величина, за съжаление!

    Хубаво, гневно, ангажиращо!
  • Благодаря за прочита и за отзива! Мисля, че днес не бих го написал...
  • актуално и днес!
    ................

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...