8 сент. 2017 г., 09:31

Реваншът на живота

524 1 3

Те бяха щастливи, усмихнати, грейнали.
Първи учебен ден бе настъпил.
С букети в ръка и ранички малки,
големия праг на живота пристъпиха.
 

Нека да бъдат щастливи в училище.
Нека приятелства силни завързват.
Да могат след време да се усмихват,
и радват на снимки в столове скърцащи.
 

Той бавно пристъпи в новото школо,
с дрехи – скъсани, стари и мръсни.
Главата забучваше често надолу,
когато го сочеха с пръст и обиждаха.
 

Порасна, завърши и просто изчезна.
Момчето успя и стана човек,
а тези, които му се подиграваха,
сега го виждаха сáмо във вестника.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така е, г-жо Ангелова. Рядко такива деца успяват да намерят силата, за да успеят. Г-жо Петкова, надеждата крепи света.
  • Винаги има надежда. Хубаво е, че живота е непредвидим и стават и чудеса😊
  • За жалост, много рядко такива деца успяват в живота.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...