Sep 8, 2017, 9:31 AM

Реваншът на живота

  Poetry » Civic, Other
519 1 3

Те бяха щастливи, усмихнати, грейнали.
Първи учебен ден бе настъпил.
С букети в ръка и ранички малки,
големия праг на живота пристъпиха.
 

Нека да бъдат щастливи в училище.
Нека приятелства силни завързват.
Да могат след време да се усмихват,
и радват на снимки в столове скърцащи.
 

Той бавно пристъпи в новото школо,
с дрехи – скъсани, стари и мръсни.
Главата забучваше често надолу,
когато го сочеха с пръст и обиждаха.
 

Порасна, завърши и просто изчезна.
Момчето успя и стана човек,
а тези, които му се подиграваха,
сега го виждаха сáмо във вестника.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Така е, г-жо Ангелова. Рядко такива деца успяват да намерят силата, за да успеят. Г-жо Петкова, надеждата крепи света.
  • Винаги има надежда. Хубаво е, че живота е непредвидим и стават и чудеса😊
  • За жалост, много рядко такива деца успяват в живота.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...