8.09.2017 г., 9:31

Реваншът на живота

521 1 3

Те бяха щастливи, усмихнати, грейнали.
Първи учебен ден бе настъпил.
С букети в ръка и ранички малки,
големия праг на живота пристъпиха.
 

Нека да бъдат щастливи в училище.
Нека приятелства силни завързват.
Да могат след време да се усмихват,
и радват на снимки в столове скърцащи.
 

Той бавно пристъпи в новото школо,
с дрехи – скъсани, стари и мръсни.
Главата забучваше често надолу,
когато го сочеха с пръст и обиждаха.
 

Порасна, завърши и просто изчезна.
Момчето успя и стана човек,
а тези, които му се подиграваха,
сега го виждаха сáмо във вестника.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е, г-жо Ангелова. Рядко такива деца успяват да намерят силата, за да успеят. Г-жо Петкова, надеждата крепи света.
  • Винаги има надежда. Хубаво е, че живота е непредвидим и стават и чудеса😊
  • За жалост, много рядко такива деца успяват в живота.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...