Реваншът на живота

8.09.2017 г., 9:31 ч.

Поезия » Гражданска, Друга

338 1 3

Те бяха щастливи, усмихнати, грейнали.
Първи учебен ден бе настъпил.
С букети в ръка и ранички малки,
големия праг на живота пристъпиха.

Нека да бъдат щастливи в училище.
Нека приятелства силни завързват.
Да могат след време да се усмихват,
и радват на снимки в столове скърцащи.

Той бавно пристъпи в новото школо,
с дрехи – скъсани, стари и мръсни.
Главата забучваше често надолу,
когато го сочеха с пръст и обиждаха.

Порасна, завърши и просто изчезна.
Момчето успя и стана човек,
а тези, които му се подиграваха,
сега го виждаха сáмо във вестника.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

thedac (Димитър Драганов)

2017-09-08T12:01:17+03:00

Така е, г-жо Ангелова. Рядко такива деца успяват да намерят силата, за да успеят. Г-жо Петкова, надеждата крепи света.
ЛюсиЦ (Люси Петкова)

2017-09-08T10:15:00+03:00

Винаги има надежда. Хубаво е, че живота е непредвидим и стават и чудеса😊
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-09-08T10:09:43+03:00

За жалост, много рядко такива деца успяват в живота.