8.09.2017 г., 9:31

Реваншът на живота

520 1 3

Те бяха щастливи, усмихнати, грейнали.
Първи учебен ден бе настъпил.
С букети в ръка и ранички малки,
големия праг на живота пристъпиха.
 

Нека да бъдат щастливи в училище.
Нека приятелства силни завързват.
Да могат след време да се усмихват,
и радват на снимки в столове скърцащи.
 

Той бавно пристъпи в новото школо,
с дрехи – скъсани, стари и мръсни.
Главата забучваше често надолу,
когато го сочеха с пръст и обиждаха.
 

Порасна, завърши и просто изчезна.
Момчето успя и стана човек,
а тези, които му се подиграваха,
сега го виждаха сáмо във вестника.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е, г-жо Ангелова. Рядко такива деца успяват да намерят силата, за да успеят. Г-жо Петкова, надеждата крепи света.
  • Винаги има надежда. Хубаво е, че живота е непредвидим и стават и чудеса😊
  • За жалост, много рядко такива деца успяват в живота.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...