29 мая 2008 г., 14:34

Ревност

892 1 15

 

Ревност 


Ревнуваш много от отминали любови.

Недей, не слагай на сърцето ми окови!

Питаш ме дали били са вкусни

онези миналите, чужди устни?

 

Търсиш във косите ми следи

от нежни пръсти от преди.

Във зениците ми пламъчета имало,

останали от страстното ми минало.

 

Галиш тялото ми със ръцете жадни,

а очите ти ме питат гладни,

колко други преди теб

са разпалвали жарава в мен?

 

Не ме заключвай зад стени!

В миналото ти не се рови!

Дали си първият или не си -

по-важно е да кажа остани!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илиана Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...