May 29, 2008, 2:34 PM

Ревност

  Poetry
898 1 15

 

Ревност 


Ревнуваш много от отминали любови.

Недей, не слагай на сърцето ми окови!

Питаш ме дали били са вкусни

онези миналите, чужди устни?

 

Търсиш във косите ми следи

от нежни пръсти от преди.

Във зениците ми пламъчета имало,

останали от страстното ми минало.

 

Галиш тялото ми със ръцете жадни,

а очите ти ме питат гладни,

колко други преди теб

са разпалвали жарава в мен?

 

Не ме заключвай зад стени!

В миналото ти не се рови!

Дали си първият или не си -

по-важно е да кажа остани!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илиана Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...