Ревност
Ревност
Ревнуваш много от отминали любови.
Недей, не слагай на сърцето ми окови!
Питаш ме дали били са вкусни
онези миналите, чужди устни?
Търсиш във косите ми следи
от нежни пръсти от преди.
Във зениците ми пламъчета имало,
останали от страстното ми минало.
Галиш тялото ми със ръцете жадни,
а очите ти ме питат гладни,
колко други преди теб
са разпалвали жарава в мен?
Не ме заключвай зад стени!
В миналото ти не се рови!
Дали си първият или не си -
по-важно е да кажа остани!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илиана Петрова Всички права запазени
