angel-angel (АНИ ИВАНОВА)
36 138
18 сент. 2009 г., 17:17

Ревност 

  Поэзия » Любовная
775 0 3
 
3

Коварна и зла,

с подкупващо фосфорен поглед

и все още назасъхнала по дланите кръв,

от нечие друго сърце,

между нас се промъкна

ревността.

 

Погледна мен,

а после теб

и се сгуши във зениците ти.

Всяка клетка в мен заби „Тревога!”

Тази вечер той е странен…

Тази вечер той е зъл…

Не се усмихва…

И мълчи…

Оглушах.

И ослепях.

Не ме ревнувай тази нощ!

Не ме интересуват хората,

не тях бленуват мислите ми,

не тях докосват миглите ми…

Искам да се слея със нощта…

Да говоря с лампите…

Да намигна на една чаша с отчупено ръбче…

Да пофлиртувам с недопитата бутилка…

Да се любя с музиката…

Да танцувам блус със светлината…

Да ме гали дим от недопушена цигара…

Да се зарови в косите ми дансинга…

А после…

Нима не знаеш?

………………..

И да се събудя – до теб.

© АНИ ИВАНОВА Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мноооооого!!! Очудена съм, че са толкова малко коментарите тук.
    Мен ме докосна осезателно!
  • Много красиво... Прекалената ревност е наказание!
  • Поздравления!!!
    Мъдро и интересно!!!
Предложения
: ??:??