Ревност

Поезия » Любовна

1K 0 3

Коварна и зла,

с подкупващо фосфорен поглед

и все още назасъхнала по дланите кръв,

от нечие друго сърце,

между нас се промъкна

ревността.

Погледна мен,

а после теб

и се сгуши във зениците ти.

Всяка клетка в мен заби „Тревога!”

Тази вечер той е странен…

Тази вечер той е зъл…

Не се усмихва…

И мълчи…

Оглушах.

И ослепях.

Не ме ревнувай тази нощ!

Не ме интересуват хората,

не тях бленуват мислите ми,

не тях докосват миглите ми…

Искам да се слея със нощта…

Да говоря с лампите…

Да намигна на една чаша с отчупено ръбче…

Да пофлиртувам с недопитата бутилка…

Да се любя с музиката…

Да танцувам блус със светлината…

Да ме гали дим от недопушена цигара…

Да се зарови в косите ми дансинга…

А после…

Нима не знаеш?

………………..

И да се събудя – до теб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Elda (Лора)

Мноооооого!!! Очудена съм, че са толкова малко коментарите тук.
Мен ме докосна осезателно!

2010-11-24T15:01:37+02:00
stel88 (Стеляна)

Много красиво... Прекалената ревност е наказание!

2010-03-03T17:49:53+02:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Поздравления!!!
Мъдро и интересно!!!

2009-09-18T18:28:26+03:00