|
Коварна и зла,
с подкупващо фосфорен поглед
и все още назасъхнала по дланите кръв,
от нечие друго сърце,
между нас се промъкна
ревността.
Погледна мен,
а после теб
и се сгуши във зениците ти.
Всяка клетка в мен заби „Тревога!”
Тази вечер той е странен…
Тази вечер той е зъл…
Не се усмихва…
И мълчи…
Оглушах.
И ослепях.
Не ме ревнувай тази нощ!
Не ме интересуват хората,
не тях бленуват мислите ми,
не тях докосват миглите ми…
Искам да се слея със нощта…
Да говоря с лампите…
Да намигна на една чаша с отчупено ръбче…
Да пофлиртувам с недопитата бутилка…
Да се любя с музиката…
Да танцувам блус със светлината…
Да ме гали дим от недопушена цигара…
Да се зарови в косите ми дансинга…
А после…
Нима не знаеш?
………………..
И да се събудя – до теб.
|
Мен ме докосна осезателно!