Sep 18, 2009, 5:17 PM

Ревност

  Poetry » Love
1K 0 3
  3

Коварна и зла,

с подкупващо фосфорен поглед

и все още назасъхнала по дланите кръв,

от нечие друго сърце,

между нас се промъкна

ревността.

 

Погледна мен,

а после теб

и се сгуши във зениците ти.

Всяка клетка в мен заби „Тревога!”

Тази вечер той е странен…

Тази вечер той е зъл…

Не се усмихва…

И мълчи…

Оглушах.

И ослепях.

Не ме ревнувай тази нощ!

Не ме интересуват хората,

не тях бленуват мислите ми,

не тях докосват миглите ми…

Искам да се слея със нощта…

Да говоря с лампите…

Да намигна на една чаша с отчупено ръбче…

Да пофлиртувам с недопитата бутилка…

Да се любя с музиката…

Да танцувам блус със светлината…

Да ме гали дим от недопушена цигара…

Да се зарови в косите ми дансинга…

А после…

Нима не знаеш?

………………..

И да се събудя – до теб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АНИ ИВАНОВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мноооооого!!! Очудена съм, че са толкова малко коментарите тук.
    Мен ме докосна осезателно!
  • Много красиво... Прекалената ревност е наказание!
  • Поздравления!!!
    Мъдро и интересно!!!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...