Ревност
Ти си малък ад
на праведник безгрешен,
видим-нереален свят
във мен печално-смешен.
Искам да те няма,
но без теб не мога-
зрителна измама
в сянката на огън.
Винаги те пъдя
със копнеж и зов,
караш ме да бъда
в обичта суров.
Вечно се съмняваш,
даже и да вярваш.
Явно ме предаваш,
тайно ме ограбваш.
В себе си ти криеш
сатана-предател,
искаш да убиеш
своя Бог-създател.
Но не се предавам,
Любовта си не отричам.
Как ще те познавам,
ако не обичам?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламен Рашков Все права защищены
