Прокопи (Пламен Рашков)
49 186
14 авг. 2008 г., 20:25

Ревност 

  Поэзия
1019 0 13

Ти си малък ад

на праведник безгрешен,

видим-нереален свят

във мен печално-смешен.

 

Искам да те няма,

но без теб не мога-

зрителна измама

в сянката на огън.

 

Винаги те пъдя

със копнеж и зов,

караш ме да бъда

в обичта суров.

 

Вечно се съмняваш,

даже и да вярваш.

Явно ме предаваш,

тайно ме ограбваш.

 

В себе си ти криеш

сатана-предател,

искаш да убиеш

своя Бог-създател.

 

Но не се предавам,

Любовта си не отричам.

Как ще те познавам,

ако не обичам?

 

© Пламен Рашков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??