Ти си малък ад
на праведник безгрешен,
видим-нереален свят
във мен печално-смешен.
Искам да те няма,
но без теб не мога-
зрителна измама
в сянката на огън.
Винаги те пъдя
със копнеж и зов,
караш ме да бъда
в обичта суров.
Вечно се съмняваш,
даже и да вярваш.
Явно ме предаваш,
тайно ме ограбваш.
В себе си ти криеш
сатана-предател,
искаш да убиеш
своя Бог-създател.
Но не се предавам,
Любовта си не отричам.
Как ще те познавам,
ако не обичам?
© Пламен Рашков All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
