Ти си малък ад
на праведник безгрешен,
видим-нереален свят
във мен печално-смешен.
Искам да те няма,
но без теб не мога-
зрителна измама
в сянката на огън.
Винаги те пъдя
със копнеж и зов,
караш ме да бъда
в обичта суров.
Вечно се съмняваш,
даже и да вярваш.
Явно ме предаваш,
тайно ме ограбваш.
В себе си ти криеш
сатана-предател,
искаш да убиеш
своя Бог-създател.
Но не се предавам,
Любовта си не отричам.
Как ще те познавам,
ако не обичам?
© Пламен Рашков All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
