Ревност
Ревност
Аз знам, че обещах –
Няма да ти връщам.
Но тая вечер си избрах
друг пред тебе да прегръщам.
Прости, ако съм внедрила
У тебе чувство за вина.
Мечтаех само да разкрия
Пред мене твоята душа.
Лъжа ли е – не зная,
Но май че ярост те обзе.
Гадно ти е, да призная,
Че друг за себе си ме взе.
Цигара след цигара
Нервно палеше навред.
Изгуби свойта гара
И посоката: „напред“.
Последно – съжалиш ли
Мойте сълзи безброй,
Да ми сваляш ангели -
Откажи се, мили мой!
13.02.2016
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© l.panterrra Все права защищены
Стихотворението е страхотно
Усмивка от мен! 
