Ще дойде ден, луната ще изгрее,
с любовен зов ще прелети пъстърва,
но аз ще съм си същият простак,
а ти ще си си все такава криза.
Чудно, ще ли да ме искаш пак
и ще викаш ли пак "Мон Амур!",
когато пак извадя своя кол.
ръцете си дали пак ще простреш,
както правиш, когато еволюираш.
Аз знам, любима, ти си алтруист,
добре го знаят и онези тримата,
но знаят ли, че аз не съм тъй чист? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация