ревност. леко премълчана
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Ще дойде ден, луната ще изгрее,
с любовен зов ще прелети пъстърва,
но аз ще съм си същият простак,
а ти ще си си все такава криза.
Чудно, ще ли да ме искаш пак
и ще викаш ли пак "Мон Амур!",
когато пак извадя своя кол.
ръцете си дали пак ще простреш,
както правиш, когато еволюираш.
Аз знам, любима, ти си алтруист,
добре го знаят и онези тримата,
но знаят ли, че аз не съм тъй чист?
Представям си, когато дойде зимата,
дърво и камък как от студ се пукат.
Мълча, един от римските стоици,
а тебе вече хиляди те чакат.
Ще дойде нощ, ще запълзят къртици,
една след друга всяка се заравя.
Наум докосвам сладките ти цифри
и виждам, някой друг те пак оспорва.
с любовен зов ще прелети пъстърва,
но аз ще съм си същият простак,
а ти ще си си все такава криза.
Чудно, ще ли да ме искаш пак
и ще викаш ли пак "Мон Амур!",
когато пак извадя своя кол.
ръцете си дали пак ще простреш,
както правиш, когато еволюираш.
Аз знам, любима, ти си алтруист,
добре го знаят и онези тримата,
но знаят ли, че аз не съм тъй чист?
Представям си, когато дойде зимата,
дърво и камък как от студ се пукат.
Мълча, един от римските стоици,
а тебе вече хиляди те чакат.
Ще дойде нощ, ще запълзят къртици,
една след друга всяка се заравя.
Наум докосвам сладките ти цифри
и виждам, някой друг те пак оспорва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Фредерик Всички права запазени
