Ще дойде ден, луната ще изгрее,
с любовен зов ще прелети пъстърва,
но аз ще съм си същият простак,
а ти ще си си все такава криза.

Чудно, ще ли да ме искаш пак
и ще викаш ли пак "Мон Амур!",
когато пак извадя своя кол.
ръцете си дали пак ще простреш,

както правиш, когато еволюираш.
Аз знам, любима, ти си алтруист,
добре го знаят и онези тримата,
но знаят ли, че аз не съм тъй чист?

Представям си, когато дойде зимата,
дърво и камък как от студ се пукат.
Мълча, един от римските стоици,
а тебе вече хиляди те чакат.

Ще дойде нощ, ще запълзят къртици,
една след друга всяка се заравя.
Наум докосвам сладките ти цифри
и виждам, някой друг те пак оспорва.