May 6, 2007, 10:59 AM

ревност. леко премълчана

  Poetry
1.2K 0 1

The work is not suitable for people under 18 years of age.

Ще дойде ден, луната ще изгрее,
с любовен зов ще прелети пъстърва,
но аз ще съм си същият простак,
а ти ще си си все такава криза.

Чудно, ще ли да ме искаш пак
и ще викаш ли пак "Мон Амур!",
когато пак извадя своя кол.
ръцете си дали пак ще простреш,

както правиш, когато еволюираш.
Аз знам, любима, ти си алтруист,
добре го знаят и онези тримата,
но знаят ли, че аз не съм тъй чист?

Представям си, когато дойде зимата,
дърво и камък как от студ се пукат.
Мълча, един от римските стоици,
а тебе вече хиляди те чакат.

Ще дойде нощ, ще запълзят къртици,
една след друга всяка се заравя.
Наум докосвам сладките ти цифри
и виждам, някой друг те пак оспорва.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Фредерик All rights reserved.

Comments

Comments

  • хехе... алтруист ли е тя или садист бла ла ла , важното е да си някакъв -ист, да си нещо, а всъщност важно ли е

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...