17 янв. 2020 г., 07:44

Резонанс

1.1K 1 1

Здравей,
среднощни приятелю!
Какво правиш тук,
не те питам!


В главата ми,
в спомени,в бъдещи мигове...
След полунощ самотно ,
все при тебе долитам!

 

Здравей!
Лека нощ ! 
Не очаквай от мене това пожелание!

Все така  продължавам 
да търся приспивните свои мотиви.


Няма нужда ,не казвай!
За мен-наказание!
Да  осъмвам отново,

на сред белите,пусти стативи...

 

Вдъхновение,спомен,
въздишка и стон!
Безвъзвратно изгубих пътеката.
Сини нощи,лазурни...


Отронени истини в сив полутон.
Непотърсени ,скрити въздишки,
в мене болят и отекват...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Просто Някой Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....