Рибарски делници
Когато постелята нощна
прибрали са сутрин звездите,
но спим до мечтите си още
и жадни за сън са очите,
денят любопитен се спуска
надолу към вечното синьо,
а вятър немирен препуска –
танцува суинг с раковини,
тогава пред погледа плисва
прибоят поканата своя,
скалата крайбрежна надвисва
над тъмното морско усое
и стари рибари опъват
към лодките мрежи ръждиви,
в които с проблясък огъват
телата си рибите живи,
мъжете натискат греблата
на вечната орис солена,
зачеркнали време и дата,
в която са били родени,
решени късмет да си хванат,
от техния жребий различен,
но с вяра, че тук ще останат,
защото морето обичат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
